ОГРУБЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРУБЯ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от огрубявам¹ и от огрубявам се; загрубяване¹.

ОГРУБЯВАНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от огрубявам²; загрубяване². Отрицателните прояви,.., огрубяване и нетърпимост са така обилни в нашата малка страна, че болка и мъка свиват сърцето ни и престъпление е да се мълчи. Ас.Златаров, Избр.съч.II, 186. Заедно с това огрубяване на нравите му [на народа] ся пъхнали и татарските им разправи в руските съдилища. Д. Душанов, ИПХЧ, 223-224.