ОГРУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГРУ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; огру̀хам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Грухам2 нещо докрай, изцяло, докато му паднат люспите, зърната; очуквам, оронвам. Помните ли вий една година подир чумовото, каква беше храната? .. Колкото жито можахме да извадим, в стъпа го огрухахме, ядохме и сполай му, пак не умряхме от глад. Ил.Блъсков, ЗК, 21.
2. Прен. Повреждам, похабявам външния вид на някого; очуквам. Тя го видя какъв е огрухан в лицето като бобено зърно в чутура. Ст.Даскалов, ЕС, 73.
3. Грубо. Изяждам; оплюсквам, изплюсквам, изпуквам (Н.Геров, РБЯ). огрухвам се, огрухам се страд.