ОГУЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГУ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; огу̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Слагам, турям; гуждам. Доде пашата продума,/ ка му гловъта одряза,/ в конска я торбъ огуди. Нар. пес., СбНУ X, 75. Ах че не си пойе Йеню базиргеньо,/ а че не си пойе студена удица [водица], / а най си улови мома ми краличка,/../ за ръка улови, на конче огуди. Нар. пес., СбНУ XXVII, 130. огу̀ждам се, огудя се страд.