ОГЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГЪ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; огъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. огъ̀нат, св., прех. 1. Правя или ставам причина нещо, обикн. право, да добие форма на дъга или полукръг; извивам. Противоп. изправям. Най-напред той белеше корите на върбовите пръчки, сетне започна да огъва обръчите и да заплита самите кошници. А. Каралийчев, МО, 16. Нощта ги затворили в ареста, но той бил заключен с резе и циганска скоба.. Момчетата огънали скобата.. и избягали. К. Видински, НП, 41. След дълго и напразно чакане най-сетне Бил усети, че нещо затегли и огъна пръчката, ала когато той дръпна конеца и изтегли въдицата, на нея вместо риба висеше някакъв кален парцал. Св. Минков, Избр. пр, 270.
2. Техн. Обработвам метални детайли чрез пластично деформиране, при което им придавам криволинейна форма или изменям ъглите между частите им. Противоп. изправям. Много по-рационално е.. вместо да закриваме крайните части [на огледалото], да ги огънем леко навън. Физ. Х кл 1951, 120. Внимателно огъваме ламарината във вид на цилиндър, който поставяме в съда с пясък. К, 1963, кн. 2, 45. Огъвам машинни детайли под формата на буквата V.
3. Обикн. за вятър, буря — ставам причина растение, дърво, клон да добие форма на дъга, като го навеждам надолу или на една страна; извивам, превивам. Нощната буря върлуваше в гората, огъваше до земята младите дръвчета, събаряше старите гиганти. А. Каралийчев, ТР, 5. Папазов гледаше през прозореца как вятърът блъска и огъва клоните на стария орех. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Вятърът огъва високите тъмнозелени ниви. А. Каралийчев, С, 24.
4. Правя или ставам причина нещо или някой да се приведе надолу, при което може да загуби устойчивост; превивам. Редките, но едри дюли огъваха тънките клончета. Ст. Марков, ДБ, 496-497. Петдесет и пет години са легнали на гърба му. И пак не могат да го огънат — прав е като кол. ЖД, 1967, кн. 123, 1. Севернякът [вятър], освирепял, се устремява със съскане върху тебе.. Севернякът те огъва, иска да те повали, да те разкъса. Бл. Димитрова, Лав., 241. Тежките греди грамадни / огъват го [магарето] и то едвам удържа да не грохне / сред слънчевия път в праха. Хр. Радевски, Б, 55. // За дърво, растение — навеждам надолу клони, стъбло и под., обикн. под тежестта на плод; превивам. Наля плод прасковата и огъна клони до прозореца на пустата Николова стая. А. Каралийчев, СР, 95. Овошките, натежали от скреж, огъват клоните си и звънливо прошумяват. Й. Йовков, Разк. I, 195. Не можах да стигна до оная земя, където сега се пукат росни пъпки.. и огъват класове пожълтели ниви. А. Каралийчев, ПГ, 25.
5. Прен. Принуждавам или ставам причина някой да отстъпи, да се откаже от своите
убеждения, намерения и под. или да прояви слабост, безсилие; превивам. — Въгленов е ценен човек — прям, искрен и твърд като кремък. Може да го счупиш, но няма да го огънеш. Ако се наложи да умре за Македония, ще го направи. Д. Спространов, С, 214-215. Могъщата офанзива [на отбора] огъна противника, атаките следваха, следваха и удари. ВН, 1958, бр. 2261, 3. Тя е жена с характер — съдбата ѝ изпрати толкова изпитания и нито едно не я огъна.
6. Диал. Правя дъгообразно движение с тялото си или с част от него; извивам. Някои [добичета] спираха в края на гората, за да почешат хълбок о най-старата бука, па огъваха шия да лизнат с език мястото. Цв. Ангелов, ЧД, 221. Когато пътят се изпъна — бял и прав пред очите му, — татко му огъна плещи и се обърна. З. Сребров, МСП, 26. Като върви [добитъкът], безсилно огъва задницата на попрегърбеното си изтъняло тяло насам-натам. Ил. Волен, МДС, 176. "Да може снага кръшна да огъне? И премрежен поглед в поглед да потъне?" — Затуй са отворени порти тъмни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 76. огъвам се, огъна се страд. Изработката на останалите части на масата не изисква особена сръчност. Необходимо е само да се изреже, изпили, огъне, пробие и завинти металът. НТМ, 1966, кн. 211, 108.
ОГЪ̀ВАМ СЕ несв.; огъ̀на се св., непрех. 1. Поддавам се на физически натиск, обработка или друго въздействие, вследствие на което добивам обикн. дъгообразна форма; извивам се.[Ловците] носеха на прът убитата сърна. Гъвкавият, току-що отсечен прът се огъваше на рамената им и люлееше привързаната към него сърна. Ем. Станев, ЯГ, 106. С разтреперани ръце той хвана освободения ѝ край [на желязната пръчка] и се опита да извие желязото. Сухата дъска изпука, но желязото не се огъна много. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 332. В огнището няколко съчки изпращяха, огънаха се и паднаха в жарта. Л. Александрова, ИЕЩ, 87. Дървото е такъв материал, който има свойството да се огъва. ВН, 1958, бр. 2003, 4.// За платно, тъкан и под. — издувам се, обикн. от силата на вятъра. Стените на палатката се огъват под напора на вятъра и глухо пращят. Л. Стоянов, Х, 110. През отворения прозорец пълзи лек ветрец, шушне нещо на дантелените пердета и ги кара да се огъват. К. Кюлявков, ОЛ, 22.
2. За дъсчен под, направа от дърво и др. — вдавам се надолу, обикн. под въздействието на някаква тежест;хлътвам. Харитинините стъпки са леки, но и под тях се огъват изтънелите дървени стъпала. А. Каменова,ХГ, 141. Излязохме на верандата, която заплашително се огъваше и скърцаше под краката ни. М. Марчевски, ОТ, 158. Когато работниците минаваха, този набързо скалъпен под се огъваше и скърцаше неприятно. Г. Караславов, ОХ II, 595. Колите се клатеха мудно, огъваха се под тежестта на товарите, пращяха сухите им и неустойчиви скелети. Кр. Велков, СБ, 15.● Обр. През това време те играят хоро! И как играят — земята се огъва. Г. Караславов, ПМ, 48. Дойдоха свирци, надуха свирки, гайди и хорището се огъна под лудите игри на младите. К. Петканов, Х, 84.
3. За растение или част (части) от него (стебло, клони) — наклонявам се, навеждам се на една страна или надолу; извивам се, превивам се. Противоп. изправям се. Преди малко над града премина буря.. Плачевно шумяха и се огъваха дърветата под разюзданата стихия. Елин Пелин, Съч. V, 30. До земята се огъват клоните на дърветата, налегнати от силния вятър. А. Каралийчев, НЧ, 135. Вятърът здраво огъваше върхарите на старите дъбе. Ст. Загорчинов, ДП, 438. Дърветата се огъваха от плод. Г. Караславов, Избр. съч. II, 342. Целият свят наоколо побеля и стихна, клоните на дърветата се огънаха под снега. Д. Фучеджиев, Р, 7.
4. За човек или животно — привеждам се надолу, понякога с прегънати колене, крака, обикн. при носене на нещо тежко; превивам се. [Морякът] пое ранения си другар. Намести го на гърба си и като се огъваше под тежестта му, продължи. Д. Добревски, БКН, 165. — На твоите години аз можех да нося планина на гърба си, а ти се огъваш от два дисага сол. А. Каралийчев, МИ, 87-88. Кобилката сега се огъваше под тежкото му тяло и устремно стрелкаше тънка шия. Д. Вълев, З, 219-220.
5.За тяло на човек или част от него — при някакво действие или при вървене правя леки дъгообразни движения, обикн. гъвкави, грациозни; извивам се, вия се, кърша се. Гледах я как посяга ту за туй, ту за онуй, как снагата ѝ се огъва и вие като фиданка. Й. Йовков, ЖС, 155. Тя вдигна ръце и сложи часовника на рафта зад себе си. Стройното ѝ тяло се огъна в кръста. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. Тошка переше гърбом, плещите ѝ се огъваха, кръстът ѝ се виеше красиво, ръцете ѝ пипаха чевръсто. Г. Караславов, Тат., 244. Боян гледа ръцете на Малина — те плавно и меко се огъват в китките. Л. Дилов, ПБД, 168. // Обикн. несв. За човек, животно — движа тялото си дъгообразно в различни посоки при силна болка, удари, побой и под.; извивам се, вия се. Като му удариха първите четири-пет тояги, Пинтата викаше и се огъваше с жилавото си тяло, но сетне започна само да охка. Г. Караславов, ОХ II, 118. Аз вече виждах как се е огъвала котката пред лицето на своите малки котенца и как най-после е издъхнала. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 22.
6. Само 3 л. ед. и 3 л. мн. За хоро, редица от хора или за ред от предмети и др. — правя
извивка, чупка, обикн. встрани или назад. Хорото се огъна, докосна групата на жените. М. Яворски, ХСП, 109. Редиците [на манифестиращите] за миг се огънаха и се притиснаха до стените на къщите. Младежите се развикаха, излязоха напред и поведоха тълпата. К. Петканов, В, 175. Дългите и прави редове на лозето се точеха нататък, огъваха се при малката падинка, губеха се от погледа и пак се появяваха по хълбока на насрещния рид, все тъй прави и успоредни. Ст. Марков, ДБ, 155. Абдул Азис стана и тръгна.. Редиците на жените се огънаха и се превиха в поклон. Ст. Дичев, ЗС II, 688.
7. Прен. Само 3 л. ед. и 3 л. мн. За бойци, войска — напускам, изоставям позициите си под натиска на противника; отстъпвам. Ония, които държаха окопите между караулницата и Свети Никола, не изтраяха последния пристъп и се огънаха. А. Каралийчев, ТР, 158. Изненадани от страшния артилерийски огън.. бойците не издържаха — те започнаха да отстъпват по окопите. Съседните части също се огънаха. П. Славински, МСК, 71. Пристигнала и помощ — башибозуци от околните села. Те настъпили и редиците на въстаниците се огънали. П. Стъпов, ЖСН, 269. // За участник в спортно състезание — не издържам на натиска на противника и му давам възможност за надмощие; отстъпвам. Развръзката дойде още в първите минути, когато българският отбор започна с известен страх и се огъна.
8. Прен. Отказвам се от свои намерения, идеи, убеждения при оказан натиск или при някаква трудност, изпитание; отстъпвам. Корав е нашият род, не се огъва лесно пред бурите и несгодите. К. Калчев, СТ, 238. Войната донесла много трудности, но Ок Сун не се уплашила и не се огънала. Г. Караславов, Избр. съч. III, 48. Ако го хванат, чака го бой, изтезания, затвор. Тогава той трябва да мълчи.. Ще може ли да издържи? Няма ли да се уплаши, да се огъне? О. Бояджиев, П, 87. Правителството се огъна пред продължаващите невиждани по размер народни акции. ВН, 1960, бр. 2740, 1. Огъна се пред опасността да бъде уволнен. // Проявявам колебливост, непоследователност в своето поведение или в отстояването на свои намерения, идеи, убеждения. Те идат от низините на социалното робство, от глада, страданието и бедността. И затова в борбата остават непоколебими и твърди като стомана, а ние се огъваме, залитаме, вършим грешки. Д. Димов, Т, 225. — Е, ти какво реши, ще ставаш ли ортак? — Христина ми яде душата. Бъчварят го изгледа насмешливо. — Не те харесвам. Взе да се огъваш във фамилните работи. Ем. Станев, ИК III и IV, 402. — Ако ти зимъс не беше се огънал и ако бяхме изгонили Кирила още тогаз, нямаше да е тъй сега — натякваше му Христо. — Сбърках, Христо.. Аз.. все мислех, че ще се оправи. Ст. Марков, ДБ, 209. ● Обр. Отчаяното упорство, що му даваше сили през осемте дни, откакто тръгна на път.. през снеговете и ледовете дотука, свенливо се огъна. Ст. Дичев, ЗС I, 433.
9. Прен. Живея трудно, тежко поради бедност, мизерия или гнет, насилие; изнемогвам. Мигар в княжеството са по-добре? Нали в София и Сандрово строяха дворци, а народът се огъваше под десятъка. В. Геновска, СГ, 176. В Австрия се огъват от нищета. Хр. Смирненски, Съч. III, 177. Коравата власт на Доча и неговото своеволно господаруване се слагаха като тежко и непоносимо бреме върху слабите плещи на буковските селяни, под което те мъчително се огъваха. Т. Влайков, Съч. III, 144.
10. Прен. За глас — ставам неравен или слаб, пресеклив, обикн. поради силно вълнение. — Елено! — повтори той и този път гласът му леко се огъна и затрептя като струна. Ст. Загорчинов, ДП, 474. Гласът му, глух и сдържан, се огъваше. Той се страхуваше, че силите му не ще достигнат, че ще се разридае при тия срещи с разлома. Ст. Дичев, ЗС II, 67.
◊ Огъвам гръб пред някого. Разг. Държа се раболепно с някого, подмазвам се, угоднича. Огъват гръб пред новите си господари със същото усърдие, с което доскоро го правеха пред враговете си. Огъвам / огъна краката (нозете) някому. За страх, ужас и под. — ставам причина някой да почувства слабост, немощ. Тя скочи обезумяла от страшно предчувствие, което огъна нозете ѝ и се хвърли към леглото му. То беше празно. Ст. Загорчинов, ЛСС, 161. Огъвам се за пет пари. Разг. Не разполагам с никакви средства, намирам се в тежко материално положение. Ще премахне ли сиромашията си с десет-двадесет декара земя? Та нали в селото има хора и с повече ниви, защо и те се огъват за пет пари, защо и те нямат? Г. Караславов, Тат., 221-222. Огъват ми се / огънат ми се краката (коленете, нозете). Разг. Трудно ми е да вървя или да стоя прав поради умора, болест, глад или силно вълнение. Опита се да ходи.. но краката му се огъваха — така страшно беше отслабнал напоследък. М. Грубешлиева, ПП, 110. [Капитанов] целуна ръка първо на старата, после на Мила. Мила почувствува, че коленете ѝ се огъват. Д. Калфов, Избр. разк., 107.
ОГЪ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; огъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. огъ̀нат, св., прех. Диал. Загъвам (в 1 и 2 знач.); увивам, загръщам. Началникът на станция Гормех сложи телеграмите в горното джобче на сакото под кожуха, нареди писмата и вестниците в чантата, огъна обеда си във вестника и тръгна. Л. Михайлова, Ж, 35-36. Стоян си у тях отиде, / че мама си.. у ро‑
гозката огъна, / че я със катран запали. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 131. огъвам се, огъна се страд. и възвр. Цели вагони отпечатани учебници станаха ненужни и се продаваха на килограм в софийските хали и всички магазини, за да се огъват с тях месо и колониални продукти. Ал. Спасов, С, 75. 131. Дядо Божил стана. Огъна се в антерията, закърпена и на двата лакътя с парчета от чувал и тръгна да си ходи. А. Каралийчев, ЛС, 79.
ОГЪ̀ВАМ3, ‑аш, несв.; огъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. огъ̀нат, св., прех. Остар. и диал. Ям; нагъвам2. Водачите ми бързаха за стигание вечерта, защото в турско село не им се оставаше, да огъват сухия кукурузов хляб. З. Стоянов, ЗБВ III, 209. Като въздъхна издълбоко, погледна коня си, кой хрупаше и огъваше зелената морава. Ц. Гинчев, ДТ, 15. огъвам се, огъна се страд.