ОГЪВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГЪ̀ВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от огъвам1 и от огъвам се. Двойният преден крак [на масата], задните крака.. и долната рамка изготвяме с едно или две огъвания на стоманените тръби. НТМ, 1966, бр. 211, 108. Вдишването се подпомага с повдигане ръцете над главата заедно с огъването на гръбначния стълб назад. Ив. Мангъров, ПГ, 30. Машина за огъване на бетонно желязо. Студено огъване. Горещо огъване. Огъване с натиск.
2. Техн. Вид деформация на греда, прът, плоча и други равни повърхности, която се характеризира с изкривяване на оста им или на средната им равнина под въздействието на външни сили или на товари. Основната причина за триенето при търкаляне е огъването на повърхността, по която се опира валчестото тяло под действие на теглото му. Физ. IХ кл 1965, 64. В много случаи скалите не могат да устоят продължително време на влиянието на новите външни сили. Тогава еластичните деформации преминават в пластични.. Външни прояви на тази деформация са огъването на тавана [на минните изработки] и образуването на пукнатини. Х. Попйорданов и др., ПИ, 101.