ОГЪВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЪ̀ВКА ж. 1. Диал. Дъгообразна по форма част от предмет. — Такъв лък, дядо Пенко, по десет години се прави. Виждаш ли тая кост тук, гдето подпира средната огъвка? От зъбите на едно голямо животно е тя, дето слон се нарича. О. Василев, ЗЗ, 8-9.

2. Остар. и диал. Гънка, дипла, впряга, бръчка (Н. Геров, РБЯ III).