ОГЪЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЪ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; огъ̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Обръщам, показвам задната част на нещо. Огъзил го към огъня. Н. Геров, РБЯ III, 336 .

ОГЪ̀ЗВАМ СЕ несв.; огъ̀зя се св., непрех. Простонар. Грубо. Гъзя се, изгъзвам се, в повечето случаи като израз на пренебрежително отношение към някого; надупвам се, издупвам се. Огъзил му ся. Н. Геров, РБЯ III, 336.