О̀ГЪНЕЦ

О̀ГЪНЕЦ, мн. няма, м. Остар. Умал. от огън (в 2, 4 и 6 знач.); огънче, огънчец. — Добро — лошо, конското месо ще ни крепи силите. Я да стъкнем огънец да го посгреем! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 55. Без да се церемони много-много, влетява в кухнята. Гледа: на печката къркори на тих огънец тенджера със замазан с тесто капак. РД, 1965, бр. 133, 2. — Я излезни, щерко, из пещера, / дека че огънец да видиш. Нар. пес., СбНУ ХLII, 238.

Списък на думите по буква