О̀ГЪНЧЕЦ

О̀ГЪНЧЕЦ, мн. няма, м. Остар. Умал. от огън (в 2 и 13 знач.); огънче, огънец. — Да палнем огънчец, че... Уф! Път бихме днес, не е шега. Силици не ни останаха. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 389. След малко наближихме до една кошара, до която гореше огънчец. НБ, 1876, бр. 47, 185. В очите на Раиф се появи огънчец. Той хвана ръцете на сина си. Отдавна не се бе чувствувал толкова близък с момчето. Вл. Полянов, БВП, 34-35.

Списък на думите по буква