ОГЪ̀РЛИЕ

ОГЪ̀РЛИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Малка, тясна якичка, пришита около вратната извивка на селска риза, расо и др. Разкопча разсеяно огърлието си и се почеса по гърдите като човек от простолюдието. Й. Вълчев, СКН, 120. Трябва да се разделям с тундрата и търся по-хубави думи за тази раздяла, както селянинът си облича праната

риза с огърлие за някой празник. Й. Радичков, НД, 195. Момчил се размърда на мястото си.. ръката му скъса петелката на огърлието, като че ли нещо го душеше. Ст. Загорчинов, ДП, 417. Момите са везали огърлията си, а невестите — и полите на фустаните си. А. Гуляшки, ДМС, 7.

2. Остар. Огърлица (в 1 знач.). Олга беше облечена в бяла деколтирана рокля.. Не носеше нито огърлие, нито обици. Н. Драганов, ТМС, 39. Ако в златарницата влезеше купувач и трябваше да се раздели с някоя от своите рожби — пръстен, гривна или бисерно огърлие.. — вместо да се радва, той съжаляваше. Д. Спространов, ОП, 134. Обр. Те [витрините] се редяха безброй, една до друга, ослепителни и замайващи като фантастично огърлие на улицата. К. Константинов, ПЗ, 134.

Списък на думите по буква