ОГЪРЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЪ̀РЛЍЦА ж. 1. Наниз от мъниста, скъпоценни или полускъпоценни камъни, жълтици и др., който се носи на шията за украшение обикн. от жени; гердан. Двуредна огърлица от перли красеше шията ѝ. Д. Ангелов, ЖС, 218. От прозореца на един златарски дюкян мамеха погледа златни гривни, брошки, обсипани със скъпоценни камъни, една огърлица от златни пендари. Д. Спространов, С, 31. Той беше се пременил като за празник. В косата му бяха натъкнати два гребена от бамбук.., а на гърдите му лъщяха три огърлици: едната от кучешки зъби, другата от пъстри раковини, третата от шарени мъниста. М. Марчевски, ОТ, 192-193. Стига ми това, що имам: / таз огърлица мъниста / и този плетен косичник. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941. Бисерна огърлица. Диамантена огърлица. Кехлибарена огърлица. ^● Обр. Огънчетата на свещите трепкаха по стъклените украшения и по лъскавите гирлянди, които висяха от нежните вейки [на елхата] като сребърни огърлици. П. Бобев, ГЕ, 11. Стихът ми ефирен огърлици ниже, / от живия бисер на всички мечти. Т. Траянов, Съч. III, 96.

2. Прен. Естествено оцветяване, шарка на перата на птица или на козината на животно около шията; гердан. Постепенно започнах да отличавам отделните краски на перата му [на пъдпъдъка], тъмносивата, почти черна огърлица на гушката му. Ем. Станев, ЯГ, 29. Зеленогуша овесарка.. С жълта надочна "вежда", бузи и огърлица. Ц. Пешев и др., ФБ, 148-149.

3. Прен. Обикн. с предл. от. Редица от еднородни обекти, които са разположени около нещо, обкръжават нещо. Тъмната глава на Черни връх изплува на запад с огърлица от бели облаци. З. Сребров, Избр. разк., 162. Далеч в западния Велики океан една огърлица от малки коралови острови около една синя лагуна образуват едни от най-големите чисто коралови атоли в света. ПН, 1935, кн. 5-6, 75.

4. Прен. Поет. Обикн. с предл. от. Редица от светещи, блестящи предмети (електрически лампи и др.). Някъде по средата на пътя между Златарица и градчето.. видяха как затрептя бляскава огърлица от светлини — автомобилни фарове. П. Вежинов,ВП, 77. Избраха си маса в края на градината.. Оттук се виждаше морето, старият град, рядката огърлица светлини, отразени в залива. Ем. Манов, БГ, 148. По онуй ми ти шосе, асфалтирано вече, / под конвой аз потеглих на път. / То ме среща сега. В септемврийската вечер / огърлици от лампи блестят. Н. Зидаров, НС, 33.