ОГЪРЛИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЪ̀РЛЍЧКА ж. Умал. от огърлица (в 1 и 2 знач.). Момиченцето пак нахранило пиленцата, намерило синци и им нанизало огърлички. Христом. КМ II, 174. Огърличката и петното отзад на шията [на щиглеца] са сивкавобели. Вл. Помаков, ПДП (превод), 85.