ОГЪРМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЪРМЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; огърмя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑я̀х се, прич. мин. св. деят. огърмя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. огърмѐли се, св., непрех. Диал. Изпълвам се с шум, звуци. Врабци насъбрани / на липови грани, / шумно../ чуруликат, викат, / че липата цяла / се е огърмяла. Чичо Стоян, ЧК, 57. Викна Иве, та песен запея.. / Глас се сипе, долини се носи, / цяла се е гора огърмяла. Нар. пес., СбНУ LIII, 344.

◊ Огърмява ми се / огърмя ми се главата. Диал. Чувствам се много уморен от голям и непрестанен шум наоколо. — По цял ден и по цяла нощ все такава музика слушам. Огърмя ми се главата! Ст. Даскалов, СЛ, 122.