ОГЪРТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЪ̀РТАМ, ‑аш, несв.; огъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. огърнат, св., прех. Остар. и диал. Загръщам; огръщам. Заедно с хладния дъх на нощта в кухнята пристъпи мама, огърната с тежък шал. З. Сребров, Избр. разк., 133. Аз и Мицо, огърнати в широки кепета.., току се препъвахме из непознатия път. П. К. Яворов, ХК, 117. огъртам се, огърна се страд. и възвр.