ОГЪРТА̀Ч

ОГЪРТА̀Ч м. Остар. и диал. Дълга връхна дреха, обикн. подплатена; джубе. Откова един капак от прозореца.. Накладе огънят и зави прозореца с огъртача. Хр. Драганов, НБ (превод), 82.

Списък на думите по буква