ОГЪРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЪ̀РЧВАМ, ‑аш, несв.; огъ̀рча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Погърчвам; елинизирам. [Гърците] са презирали своите съседи, наричали са ги варваре и старале са са да ги огърчат. КМБП, 25. Ние искахме да огърчим българските варвари, а тие варвари са пробудиха навреме и удариха ни по носът. СН, СбПер п II, 373. огърчвам се, огърча се страд.

ОГЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; огъ̀рча се св., непрех. Остар. Погърчвам се; елинизирам се. В нашето село сватбата става не като в градовете, дека нашите българе са са огърчиле и заборавиле са, че са българе. Л. Каравелов, Съч. II, 138. Европейските турци живеят повече от четиристотин години между славянете и гърците, а досега още не са са ославяниле, нито огърчиле. Хр. Ботев, Съч. 1929, 43.