ОДАЛЍСКА

ОДАЛЍСКА Книж. 1. Жена от харем; наложница. Като неприятна сензация се схваща решението на султана да раздаде на приближените си министри и паши шестстотин от омръзналите му в харема одалиски и робини. Ст. Дичев, ЗС I, 40. Надлъж и нашир по салона потече проточена, сластна мелодия от тамбури и кларнети.. Върху огряната от пълната луна тераса неусетно се появиха одалиски, обвити в прозирни воали. Ст. Дичев, ЗС I, 23. Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото ѝ бедуинско лице имаше чертите на одалиска. Д. Димов, Т, 39. Прислужницата на Белинови я отвежда в салона, дето Виола се е излегнала като одалиска върху отрупаната с възглавници отоманка. М. Кремен, РЯ, 391.

2. Робиня или прислужница в харем.

— От тур. odalik през фр. odalisque или рус. одалиска.

Списък на думите по буква