ОДАНАД —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДА̀НА̀Д нареч. Диал. 1. Отвъд, оттатък. Манчо му бивол продума: / — Извади жегли стоманени.. / па ма в Тунджа накарай../ Ти са тогава улови / за мойта бреза опашка, / оданад ще та пренеса. Нар. пес., СбНУ IV, 58.

2. Като предл. Отвъд. Една сестра имам, / далек оженета, / оданад бел Дунав. Нар. пес., СбНУ ХIV, 29.

— Други форми (остар.): ода̀нут, ода̀нде.