ОДАЯ̀

ОДАЯ̀1 ж. Диал. 1. Стая. Някога богат турски бей построява воденица на реката и хубав летен дом от пет ниски, но просторни одаи. О. Василев, Т, 91. — Я иди, сестро, в горните одаи, отвори сандъците, извади ми дрехите. Д. Яръмов, БМ, 49. Помня само, че аз отново съм даскалче и пак съм в широката одая на школото. Т. Влайков, Пр. I, 209. В малката одая на кафенето настъпи дълго мълчание. К. Константинов, ППГ, 294. Черкези, цигани, башибозуци нахлуле в монастирът.. Сека одая била преровена. НБ, 1876, бр. 49, 192.

2. Гостна стая; соба. — Тука ли беше гостната... одаята?Тука, тука. Инженерът открехна вратата и влезе. Г. Караславов, СИ, 249. — Ти влез в одаята. Стаята за гости, боядисана със сини шарки, беше просторна. П. Стъпов, ЖСН, 94. Моми и момци като се сберат в одаята.. баба Гена слазя на седянката да донесе орехи и сушени сливи. П. Тодоров, И I, 74.

3. Стая, която служи за спане и понякога се обитава и през деня. — Вечер, като се прибере в одаята, седне при тях [децата] и им пее, докато заспят. Г. Крънзов, П, 143. Вълко беше се прибрал в одаята и спеше. Й. Йовков, ВАХ, 97. // Специално помещение, стая в турските селски къщи за пренощуване на пътниците. Понеже там не съществуваше хан, както и във всички турски села, Иванов ги настани в одаята. Одая се нарича там нарочно приготвената стая, в която преспиват.. странниците. Ив. Вазов, Съч. ХII, 115. Не може да се установи от кое време до къщата почнали да пристройват и одая, но през деветнадесети век тя е съществувала дори в сравнително по-сиромашки къщи. СбНУ ХLII, 30.

4. Килер. — Тука е одаята. Закътана стаичка — държим разни работи в нея. — И по нашия край тъй се казва. М. Яворски, ХСП, 105.

5. Във взаимоучителното училище у нас през Възраждането — стая, в която са се учили учениците, преминали началния етап на обучение. Одаята — така се наричаше при взаимноучилищната система оная класна стая, в която влизаха учениците, след като свършат таблиците и се научат във взаимното училище на четмо и писмо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, III. Изучи Колчо в школото всичките таблици, премина през всичките чинове в голямата стая при даскал Богдана, влезе и в одаята при главния даскал Филип и най-после свърши и одаешното учение. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 172.

— Други форми: ода̀, хода̀я.

ОДАЯ̀

ОДАЯ̀2 ж. Остар. и диал. Стадо овце. Стоян си Велку говори: / — Велко, премлад одаджия.. / Тебе ще да си заръчам / тежка одая да свалиш, / да слезеш долу в поле../ на коне звонци да свалиш, / на коне, Велко, на овце. Нар. пес., СбБрМ, 200.

Списък на думите по буква