ОДВАЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДВА̀Й нареч. Остар. и диал. Едва (в 1 и 5 знач.), едвам. Един сиромах терзия дене-ноке работеше и одвай со леб кукята можеше да я прерани. Нар. прик., СбНУ ХV, 93. Збила ми се млада вдоичица / да постигна она мъжко дете. / Седем баби, що ми я бабие, / одвай ми го дете постигнала. Нар. пес., СбБрМ, 79. Дяволот се уплашил и от страх да не го изедат.. се фърлил в ближната тамо река; ама одвай що привтасал да влезит в реката с едната си само нога, волкот го грабнал за другата и му я изел. СбКШ, 10.