ОДЕБЕЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЕБЕЛЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; одебелѐя, ‑ѐеш, мин. св. одебеля̀х, прич. мин. св. деят. одебеля̀л, ‑а, ‑о, мн. одебелѐли, св., непрех. Диал. Надебелявам¹, напълнявам. Одебелял му вратът. Н. Геров, РБЯ III, 337.

ОДЕБЕЛЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; одебеля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане по-дебело; надебелявам². одебелявам се, одебеля се страд.