ОДЕВЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЀВЕ нареч. Разг. Преди малко. — Не ми ли повярва одеве, когато повалих оня тип, който искаше да те пребие? А. Гуляшки, ЗР, 206. — Одеве при мен седна синът на адвоката Христакиев да ме кандардисва да се запиша в партията им. Ем. Станев, ИК I и II, 38. — Нощес се събудих, чух ти хармониката. Де миткаш, ей? Аз и одеве те чух, като пееше. Й. Йовков, ЖС, 218. Огнянов сега сам се учуди на мрачната решителност на тоя момък, одеве така боязлив и чувствителен. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 56.