ОДЀЖДА

ОДЀЖДА ж. Обикн. мн. 1. Облекло, което духовниците обличат по време на богослужение или носят ежедневно, задължени от църковния си сан. Всички очи се впиха в младата, красива двойка, която веднага застана на средата пред облечените в златни одежди свещеници. Ив. Вазов, Съч. Х, 32. В манастирската черква грееха златни кандила пред златен иконостас. Братята служеха, облечени в позлатени одежди. А. Каралийчев, ПГ, 213. Откъм онгъла се зададе антиохийският патриарх, а двете внучета на Есхач придържаха след него одеждата му. Й. Вълчев, СКН, 520. В първия ден след църковен отпуск сичките селяни гологлави с дяда поп начело, облечен с одеждите, ще тръгнат да обикалят селския синор с кръста. СбНУ VI, 231. Дяконски одежди. Свещенически одежди. Епископски одежди. Архиерейски одежди. Калугерски одежди.

2. Скъпа, пищна и богато украсена дреха, която в миналото се носи от царе, благородници и др. или се облича при тържествени случаи; одеяние. На главата му блестеше кидар от златотъкан лен.. На плещите муодежда от пурпур, обсипана по краищата с перидоти. Н. Райнов, БЛ, 198. Силни и задушевни ръкопляскания поздравиха появяването на Славянски, облечен в богати старурски боярски одежди. Ив. Вазов, Съч. ХI, 66. Дори да не падаха от плещите им златоткани плащове, дори да не се виждаха под тях скъпи византийски одежди, само по изразите на лицата се разбираше, че това са знатни хора, израсли в охолство. А. Дончев, СВС, 8. Това бе златен накит.., украсявал някога сватените одежди на нейната баба. Б. Йосифова, БЧМ, 17. Обр. Мои родни.. бащи, / къде сте, не зная, но гледам земята зарадвана / във златни одежди. Н. Фурнаджиев, ПВ, 19.

3. Поет. или шег. Дреха, облекло; одеяние. Смъкна бързо работните си одежди, облече цивилния си костюм, навлече якето. Р. Михайлов, ПН, 11. Пристигнах бодър.. и гузната ми съвест едва прозираше зад още неизносените английски одежди и модни обувки. А. Христофоров, О, 79. Изплашена си ти. / И морна. Таз окъсана одежда. / Разплетени коси; нозете кални. П. К. Яворов, Съч. I, 52. Обр. Слънчеви лучи запозлатяваха зелената одежда на гората и фърляха светли петна във влажния сенчаст път. Ив. Вазов, Съч. ХV, 127. // Стесн. Остар. Специфично облекло с определени особености, типично за хора от дадена общност, група (народностна, областна или професионална); носия, униформа, одеяние. Тук имаше и еврейки, и плахи арменки, и пъргави черни арапкини, всяка в отличителните одежди на своя народ. А. Христофоров, А, 197-198. — Одеждите на всички [бранници] бяха изпръскани с кръв, а по телата им цъфтяха рани от меч и копие. Н. Райнов, ВДБ, 118.

Списък на думите по буква