ОДЕОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЕО̀Н м. 1. Истор. В древна Гърция — кръгло здание за музикални представления и декламации. Одеон, кръгло здание, назначено за състезание в музиката и поезията и украсено с колони и картини. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 206.

2. Помещение за концерти, представления и под. (От Ат. Милев и др., Речник на чуждите думи, 1978).

— От гр. ѐδετον през фр. od|eon или рус. одеон. — Н. Михайловски и Ив. Момчилов, Очерки из историята и народните сказания, 1865 г.