ОДЕЯ̀ЛО

ОДЕЯ̀ЛО, мн. -а̀, ср. Завивка обикн. от плътна вълнена или памучна тъкан. Приближих леглото, мушнах се под одеялото, завих се презглава и затреперах от студ. П. Михайлов, МП, 8. Креватът не беше лош.. с висок матрак, а върху него.. дебел вълнен дюшек. Чисти чаршафи, меки възглавници и леки, пухкави одеяла от камилска вълна. Г. Белев, КВА, 71. Жената лежеше на кревата с басмената си рокля и се бе завила въпреки жегата с протрито войнишко одеяло. П. Вежинов, ДБ, 12. Морето едва се чуваше.. Беше приятно да се лежи така, под тънкото одеяло, с отпуснати мускули и лениви мисли. Ем. Манов, БГ, 30. Все му е студено, завива се с три одеяла. Родопско одеяло. Памучно одеяло.

— Други (диал.) форми: одя̀ло, видя̀ло, дея̀ло, худя̀ло.

Списък на думите по буква