ОДЖАКЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЖАКЛЪ̀К¹, мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Диал. Огнище с комин. Петрана вътре викаше: / — Че кой ми лопа вратата, / че кой ми плаши децата? / И на Горгула думаше: / Уф [във] ката [къта] има оджаклък, / от него да си излезеш. Нар. пес., СбНУ ХХV, 95.

— От тур. ocaklık.

ОДЖАКЛЪ̀К², мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Истор. Седалище, център на област. Оджаклъкът (седалището) на бейлъка на юруците от Софийската област бил в град Ихтиман. П. Делирадев, В, 303.

— От тур. ocaklık.