ОДИРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЍРЯМ, ‑яш, несв.; одѝря, ‑иш, мин. св. одѝрих, св., прех. Диал. Издирвам, намирам. Питали са / младенците, / одирили, / изпитали, / че са били / брат и сестра. Нар.пес., СбНУ V, 16. одирям се, одиря се страд. Доде правият не тегли, кривият са не одиря. П. Р. Славейков, БПр I, 146. Токо ми се диря не одирило. П. Р. Славейков, БПр II, 171.