ОДОБРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДОБРЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Съгласие с нещо, което се преценява като добро, подходящо; одобряване. Един шум от одобрение изскокна из тълпата, почувствува се едно всеобщо облекчение. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 110. На тези необорими аргументи другите присъствуващи — кметът и чорбаджиите — изявиха одобрението си с кимане на глава. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Морална оценка наричаме одобрението или неодобрението на дадена постъпка на човека. Мор. пр, VIII кл, 15. Ние можеме скоро, доста скоро, да дойдеме до удовлетворителни резултати. Но това не е работа само за едного или за двамина, — тука са изискват повече сили, изисква са общо разискване и одобрение. Знан., 1875, бр. 24, 371-372.

2. Обикн. мн. Думи, изрази, изказвания, оценки, с които се изразява съгласие с нещо, одобрява се нещо. Критики, укори, одобрения, преповтаряни с усмивка,.., изскачаха из родовите устни и се запечатваха в нежните души на любопитните дъщерки на баба Ева. Ив. Вазов, Съч. Х, 82. И когато тя свърши [песента],.., и каза: "Добре сте послушали, гости!" — от всички страни се чуха одобрения. Й. Йовков, Ж, 1945, 117.Тъй обикновено бива със сяко ново проевение у един народ, а най-вече там, дето говори и са слуша езикът на страстите.. които безсъзнателно действуват и в одобренията, и в обсъжданията си. Т. Шишков, В, V.