ОДОБРИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДОБРЍТЕЛНО нареч. С одобрение. Димо мълчаливо го хваща за яката, размахва заплашително желязото, а с колената си тика пияния към вратата. Околните гледат и мълчат одобрително. Й. Гешев, ВТ, 40. Инспекторът се съгласи с Катя. Одобрително кимнаха и другите. Ст. Чилингиров, РК, 42. Разказвам я [приказката] пред другарите си. Учителката ме слуша. Усмихна се одобрително. Ран Босилек, Р, 12. После двамата отидоха при бармана и си поръчаха коктейли, които изпиха на крак.. Немската компания започна да ръкопляска одобрително. Д. Димов, Т, 553. Той

[болният] така одобрително и утвърдително кимаше с главата си,щото аз вече са бях възгордил, че съм спасил още една болна душа из ноктете на дявола. Знан., 1875, бр. 19, 296.