ОДОБРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДОБРЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от одобрявам и от одобрявам се. Дълбоко покъртен, смаян, възхитен от тия бляскави изявления на съчувствие, от това тър‑

жествено и гръмливо одобряване на моите скромни усилия по полето на народната книжнина;.. — аз съм в състояние да кажа само една дума: Благодаря! Ив. Вазов, ПЮ, 31. След всенародното обсъждане конституционната комисия,.., извърши редица подобрения в проекта и го внесе за одобряване в Народното събрание. Мор. пр VIII кл, 57. Турция са моли, може би, тайно да ѝ не отворят бой, когато е толкова разсипана, а от друга страна предлага условия, които никак не са за одобряване. НБ, 1876, бр. 36, 141.