ОДРАСКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДРА̀СКАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от одрасквам и от одрасквам се като прил. 1. Който има драскотина, драска, драскулка по повърхността си; ожулен. Тя закачи и скъса чорапа си о някаква тел. Наведе се и похвана одрасканото коляно. М. Грубешлиева, ПП, 253. Разменят се няколко удари и юмруци и народът се пръсва, като отнася със себе си славата на две краставици по глава и едно одраскано ухо. Ив. Вазов, Съч. IХ, 34. Алена кръв по одрасканата буза / в тънка ивица струи. Хр. Смирненски, Съч. I, 34. Одраскан калник. Одраскано стъкло.

2. Като същ. одраскано ср. Разг. Ожулено, наранено място; драскотина. Ако ли има одраскано и одрасканото го [детето] смъди и боли, требува да му ся тури наложка, накисната у восък и прясно масло или у маслинено масло. Лет., 1871, 143.