ОДРАСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОДРА̀СКВАМ1, ‑аш, несв.; одра̀скам, ‑аш, и одра̀щя, ‑еш и ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя резка, драскотина с нещо остро по някаква повърхност, обикн. кожа, като леко я повреждам, наранявам; ожулвам. Едно клонче докосна случайно лицето на Юлка и го одраска. П. Бобев, ЗП, 29. — Учителят се кара на баща си, че одраскал колата — слушаха децата. Ст. Даскалов, ЕС, 193-194. Приятно му е да върви така и да гледа как цевта на Мариновата пушка одрасква от време на време снега. Й. Стоянов, ПД, 84-85.
2. Наранявам леко някого с нещо остро; порязвам, резвам. — Понякога, наистина, съм одрасквал някой клиент, но без да искам. Ей тъй, закачи се бръсначът в някоя пъпчица и пусне малко кръв. Св. Минков, РТК, 177. Бай Къню се прозина кисело, надигна се да поседне, натисна опашката на котарака, който го одраска и разбуди съвсем. Чудомир, Избр. пр, 139. // За изстрелян куршум — ранявам съвсем леко някого. Бързаше [баба Милена] да присрещне двете жени; като ги наближи и разбра какво си приказват, тя се намеси: — Еей, не бой се, лели! Одраскал го е [Иван] един куршум по ръката. Ил. Волен, МДС, 80. одрасквам се, одраскам се, одращя се. I. Страд. от одрасквам. Кожите често пъти се пробождат, одраскват и пр., и в резултат не се получава добър материал. Пр, 1954, кн. 1, 40. Индият е толкова мек, че може да се одрасква с нокът. ВН, 1960, бр. 2724, 4. II. Възвр. и взаим. от одрасквам във 2 знач. От лудото премятане ту насам, ту натам, сомът се одраска и нарани не на едно място. Д. Калфов, КР, 8. — Не съм ранен, майко, — рече Митко и като огледа пръстите на ръцете си, додаде: — Одраскал съм се из храсталака. М. Марчевски, МП, 198.