ОДРЀМВАМ

ОДРЀМВАМ, ‑аш, несв.; одрѐмя, ‑еш, мин. св. одрѐмах и одря̀мах, св., прех. Диал. Наляга ме дрямка, доспива ми се, приспива ми се, унася ме; одрямам. — Сино Юрдано, Юрдано, / нема ли болес за тебе, / .. / косата да ти ореди, / очите да ти одреме. Нар. пес., СбВСтТ, 386. Нар.-поет. дремка одремва. Та па йе очел [отишъл] Груица / на тия ладни механи, / .. / Та го чекала Бояна, / до двои петли, до трои. / .. / върла я дремка одрема. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 357. Дигна чаша краля Андреаша, / па у чаша капка не остана — / връла го е дремка одремала, / та се сложи кротко и задрема. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 20.

ОДРЀМВАМ СЕ несв.; одрѐмя се, св., непрех. Разг. 1. Унасям се в дрямка. Посвири и като се одрямаха всички, решиха, че е време да си ходат. Й. Радичков, СР, 169. — Аз съм слушала легенди за вас, а вие какво? Одрямахте се от сто грама! Д. Цончев, ЧС, 18.

2. Прен. Обезсърчавам се, унивам. Надзирателят, машинистът и огнярят стояха по средата на работниците и не знаеха какво да мислят.. Атанас Щерев се обърна и към тях: — А вие, другари, какво сте се одрямали така! —..— Я елате и вие по-насам! Д. Ангелов, ЖС, 317.

Списък на думите по буква