О̀ДРИНА

О̀ДРИНА ж. Остар. и диал. Одър; одровина. И бръз като мълния, измъкна изпод възглавницата на одрината си една остра секира. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 93. Други мобели имаше няколко стола с яйцевиден гръб и една вета одрина (кариола). П. Р. Славейков, ДБ (превод), 97.

ОДРЍНА

ОДРЍНА ж. Само в съчет. лоза одрина. Остар. и диал. Лоза, лозница, лозина. Да си падна в Стоянови равни двори, / край тая мала градина, / край тая лоза одрина. Н. Геров, РБЯ, 338.

Списък на думите по буква