ОДРЍПАН

ОДРЍПАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Дрипав. Смрачаваше се, когато до него спря едно малко одрипано дете. Хр. Смирненски, Съч. III, 92. Обут бе [дядо Колю] в едни одрипани беневреци, които едва достигаха бедрените кости, нещо на една длан по-ниско от кръста. М. Георгиев, Избр. разк., 154. Чорбаджи Петко излиза от къщи с една одрипана кондика и се ръкува с гостите. П. Тодоров, Събр. пр II, 409. Буля Недка си думаше: / .. / Най-назад, буля, ти иди [на тлаката] / .. / па се Никола, ти присмей: / "Люби ги Никола, люби ги, / сѐ чорлави, одрипани". Нар. пес., СбВСТ, 712.

Списък на думите по буква