ОДРИПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; одрипѐя, ‑ѐеш, мин. св. одрипя̀х, прич. мин. св. деят. одрипя̀л, ‑а, ‑о, мн. одрипѐли, св., непрех. Разг. Ставам дрипав, окъсвам се; одрипавявам. Изпокъсаха му се дрехите, съвсем одрипя.