ОДРУСВАМ

ОДРУСВАМ, ‑аш, несв.; одру̀сам, ‑аш, св., прех. 1. Разтърсвам, друсам, тръскам обикн. клоните на овощно дърво, за да паднат плодовете му; одрусквам, отръсквам, изтръсквам. Одрусахме сливата за ракия. △ Одрусай ореха да го приберем.

2. Прен. Разг. Глобявам някого. — Хванеш ли го без билет, здравата ще го одрусаш, но учтиво! Натресваш му глобата или ако се дърпа, акт, но без да унижаваш в него човека! Ч. Шинов, БС, 43. Могат да ми съставят акт за ползуване на расов кон извън прякото му предназначение. Ще ме одрусат най-малко десет лева. Й. Попов, ИЖП, 46. // Накарвам някого да плати прекалено висока цена за стока, услуга и под. По-рано за тоя път плащах пет лева, а сега таксиметраджията ме одруса тридесет лева.

3. Прен. Разг. Наказвам строго някого, като му налагам прекалено голяма присъда. — Море, аз да бех съдия — три годинки ли, трийсет щях да я одрусам [Нелчинова]! На богородица ще ми се прави! А. Мандаджиев, ЧЛНП, 26-27. одрусвам се страд. и възвр.

ОДРУ̀СВАМ СЕ несв.; одру̀сам се св., непрех. Разг. Изхарчвам, похарчвам много пари за нещо; охарчвам се. Като купих някои части за колата се одрусах яко.

Списък на думите по буква