ОДРЪНКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДРЪ̀НКВАМ, ‑аш, несв.; одръ̀нкам, ‑аш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Диал. 1. Разбивам, дрънкам, разчепквам голямо или всичкото количество от нещо (вълна, памук, парцали и под.).

2. Прен. За хищно животно — разкъсвам и изяждам животно, човек. Я, чедо, дигни се, че я [кравата] закарай в гората! Намери едно дърво по-дебело и я вържи под него. Дано мине някой вълк да я одрънка, че да ни отърве от нея. А. Каралийчев, МО, 4. Една зима тъдява се появи единак вълк... Беше надвечер. Студ. Аз отивах в Радуй. Единакът ме причакал до мостчето на Росинка.. Единакът не можа да одрънка дяда ти Жота, но подир две недели се намъкна през една дупка в кошарата и изтърбуши седем овчици. А. Каралийчев, СР, 106-108. одрънквам се, одрънкам се страд.

ОДРЪ̀НКВАМ СЕ¹, ‑аш се, несв., непрех. Диал. Споря, карам се с някого; дрънкам се, разправям се. И като видеше кооператорите да се одрънкват за рента и трудодни, той нахмурваше вежди. Ст. Даскалов, СД, 509.

ОДРЪ̀НКВАМ СЕ², ‑аш се, несв., непрех. Разг. Изхарчвам всичките си пари. Дъщеря ми се ожени, правихме сватба и яко се одрънкахме.