ОДУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОДУ̀МВАМ, ‑аш, несв.; оду̀мам, -аш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. Разг. 1. Говоря (обикн. лоши неща) за някого в негово отсъствие; злословя, клеветя, хуля. Братята заговориха, че князът е обрекъл душата си на дявола,.. Тогава старият болярин присви вежди, очите му замятаха ядни стрели и рече: — От безделие сте седнали, отци, да одумвате Боян, но високо е той от вашите хули. М. Смилова, ДСВ, 11-12. — Чакай да се нахранят, да си пийнат, да си поспят в щаба. Те не бързат. — Мълчи, Иване, стига си одумвал! Д. Габе, МГ, 171. Никога не охулваше и не одумваше никого.Обноската ѝ бе като душата ѝ проста и твърда. Ступ., 1875, бр. 5, 39. Не ся сбирай с хора, които пред тебе одумват други хора, защото знай, че и тебе пред други щат одумват. А. Начев, ПЖЧ (превод), 17.
2. Често обсъждам нещо, което преценявам като лошо; укорявам, коря, хуля. Новото училище ще строим на нейна ливада. Дават ѝ по-хубаво място, но тя все за нещо трябва да одумва. Не го харесва. Л. Александрова, ИЕЩ, 321. Момчетата му се изредиха при него и му разказаха какво се говори, как селяните одумват случката, кого смятат за прав, кого — крив. Й. Йовков, ПГ, 124. Истина, някои жени подир тия случки за много време друга работа че-де си немаха, ами сѐ нейните патила одумваха и предумваха. Т. Влайков, Съч. II, 36.
3. Остар. и диал. Уговарям с някого нещо. — У Хаджи Донкови ли? —.. За там бил одумал той. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 133. Господин Стянче Груеолу от Казанлък беше завчера тук и мя вика, та одумахме да прати момчето си да ся учи у нас и да седи при нас. АНГ I, 384. Бре синко, майка, и туй ли съм имала да чувам и виждам на стари години! Аз от две години насам, тук от село мома да ти одумвам, биля и реч съм дала, а пък ти сега да ми показваш мома незнайна! Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 35. — Аз със своите си хора ще отида в Питещ.. — Йордаки го одумвал, молил го, за да не ходи. Ст. Ботьов, К (превод), 181. — Додоя, Стоян, додоя / и за сватба одумая. Нар. пес., СбНУ VI, 31. ● Нар.-поет. дума одумам. — Ой леле те, Петре младожена, / току ли сме вера уверили, / току ли сме дума одумали / да утакмиш косемско девойче! Нар. пес., СбНУ ХLV, 60. одумвам се, одумам се страд. и взаим. Жените се одумваха до месечина, оглушавани от изгладнелите си деца. А. Страшимиров, А, 133. Ходеше си [баба Рада] из двора и час по час ся одумваше с добитъците, ту хокаше кравата, че отворила вратата на агнетата, ту кълнеше кучетата. Ил. Блъсков, ИС, 10. Между състоятелните овчарски семейства често е имало случаи да се одума (уговори! годеж между малолетни деца, даже ученици, а сватбата — когато порас‑
нат за венчаване. Ив. Хаджийски, БДНН II, 132.
ОДУ̀МВАМ СЕ несв., оду̀мам се св., непрех. 1. Разг. Говоря със заобикалки, с недомлъвки за нещо, което желая да стане или за което искам да науча; правя намек за свое желание или искане. Агрономът постоя малко, па се одума, че заедно с бившия председател имал работа към стопанския двор. Б. Обретенов, С, 38. Кръстинка захващаше да са одумва и да закача брата си, като му думаше: — Сичките момци ходят, Милчо, на седянка, ами ти защо не ходиш? Ил. Блъсков, ЗК, 168. Хубаво смятайте какво ще искате, че сетне да не са вече одумвате. Китка, 1887, кн. 15, 9. Върти се около мене, прави, струва, одумва се да му дам пари.
2. Разг. Посочвам, изтъквам нещо като предлог, причина да не извърша нещо, прикривам истинската причина за някое действие; оправдавам се, извинявам се, защитавам се. Не викна ти песен по воля, Милкано. Мъж ти те караше, а ти се одумваше изпървом — страх те е в тези гори царува Страхил, ще ти познае гласа. П. Тодоров, Събр. пр II, 208. Докато смъкваха от тавана чувалите, пълни с неоманганен памук, докато ги товареха на шейната, полевъдът Дивечки непрекъснато се одумваше: — Вие недейте забелязва на жената. Б. Обретенов, С, 46. А момците го закачат:.. Присмиват се. Йонко се черви,.. а клета Йонкова майка — лед ѝ на сърце. Че какви други по-малки се одумват, а той на̀, мълчи! Ц. Церковски, Съч. III, 67-68.
3. Остар. и диал. Обсъждам, коментирам. Черню си излежа затвора и излезе някак надут и сърдит, на цял свят сърдит. Той не се одумваше каква работа да залови, нито се допитваше до еснафа си, наопаки, сякаш отбягваше познати и се губеше само по подновеното божем лозе, от което нямаше как да очаква облага. А. Страшимиров, А, 141. Одумва се като обран грък на купа. П. Р. Славейков, БП II, 7. И събират се сиромаси по механи, по мегдани — одумват се. Едни на цар хвърлят махана, други на министри. Ц. Церковски, Съч. III, 252.