ОДУМВАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУМВА̀ЧКА ж. Рядко. Жена, която одумва някого или нещо; злословница, клюкарка, клеветница, сплетница. В тия гостни стаи е винаги студено и мрачно. Някаква вечна есен стои заключена между стените им,.., посипва с прах стъклата на олющените златни рамки, откъдето гледат вторачено и страшно портретите на стари жени с тънки свити устни на одумвачки или образите на отдавна живели ханджии с броеници в ръце. Св. Минков, БФ, 32.