ОДУМКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУ̀МКИ мн., ед. (диал.) одумка. ж. 1. Разг. Думи, обикн. лоши, казани по адрес на някого или нещо; злословия, приказки, клюки, клевети, одумвания, подмятания. В мълвата и одумките, които се разнасяха из целия град, имаше и жесток присмех. Д. Талев, ЖС, 65. Разбира се, подире ѝ жените почват своите одумки за голямата ѝ гордост и недостъпност. Й. Йовков, ПК, 48. Пият ли с началство, всеки гледа да уреди покрай пиенето някакъв личен въпрос, излезе ли началството, почват одумки по негов адрес. Й. Попов, Ст, 1978, бр.667, 1. — Учил [Цончо], ама недоучил — викаха всички.. И смях! Че докача, кого докача тоя смях, Станка най-много. Не понесе тя горчивите хорски одумки, пък заряза Цонча. Заряза, но тъй, с мъка. Е, лесно ли е. Ц. Церковски, Съч. III, 259-260. // Клетви, хули, укори, упреци. Кирков имаше слабостта да се отнася критично към всяка отрицателна страна на живота и често в одумките си достигаше до жестокост. Д. Немиров, Д №9, 51.

2. Разг. Думи, с които по заобиколен начин, не направо, се иска нещо; намеци, одумвания. Смях и неодобрение извиква натрапничавото поведение и нахалството на бай Ганьо у Иречека, одумките му да остане да пренощува, да се нахрани. Христом. VII кл, 143.

3. Остар. и диал. Уговаряне, уговорка. Да направиш селянина кооператор не трябва сега голяма одумка, но трябва да го убедиш, че като стане кооператор, той ще е нещо повече от частника, че не губи имота си, а става по-богат. ОФ, 1950, бр. 1731, 3. Без много преговори и одумки, размениха им [на Нейко и Керана] китки с пришити пари. П. Росен, ВПШ, 158.