ОДУМНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУ̀МНИЦА ж. Диал. 1. Жена, която одумва някого или нещо; одумвачка, клюкарка, злословница, сплетница, клеветница. Одумниците го приеха жедно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 89. Кира̀ е знахарка и опитна съветничка, но заедно с това неизтощима клюкарка и одумница. Лит. ХI кл, 58. Най-старата мома не е такваз / одумница и сплетница, като / жрец Аполонов. К. Христов, А 1944, 293.

2. Жена, която одумва, уговаря годеж; годежарка, сватовница, сгледница (Н. Геров, РБЯ).