ОДУМЧЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Злоезичен, злонамерен. Не само външното очертание на героинята [в "Свекърва"] бе задача и проблем на Будевска. С гласовите си данни и жестова техника лесно бе за актрисата да даде свадливата одумчива жена. Ст. Грудев, АБ, 76.