ОДУХОТВОРЀН

ОДУХОТВОРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от одухотворя и от одухотворя се като прил. 1. Който е изпълнен с живот, на който е вдъхнат живот; жив. Той и оттогава щеше да се счита, че е заживял във Варна и щеше да намери Варна одухотворена. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 08. Всеки един кът е добил в очертанията си нещо ново, изразително и одухотворено. Като че тая мъртва природа крие вече свое съзнание, изпълнено с виденията на страшната драма и пустинното безмълвие наоколо е тихата меланхолия на спомените. Й. Йовков, Разк. III, 164.

2. За лице, очи и др. — който изразява богат духовен живот; възвишен, благороден. Не за пръв път виждах това одухотворено, изразително лице с тези умни очи, в които прозираше нескрито дръзко присмехулство. П. Бобев, К, 70. В лицето на това момиче имаше нещо одухотворено и красиво, което измъчваше, което се отпечатваше в съзнанието завинаги и оставяше след себе си тъга, копнеж и усещане за непостижимост. Д. Димов, Т, 119. У този сериозен, хубаво облечен млад мъж наистина имаше нещо много привлекателно. Дали това беше мекият и спокоен блясък на сивогълъбовите му очи или одухотворените черти на мъжествено хубавото му лице, Росинка в този момент не можеше да каже. Д. Ангелов, ЖС, 177. Тънък, висок, малко приведен, постоянно с книжка под мишница, с одухотворена физиономия, ентусиазиран от поезия, от изкуство, от всичко хубаво, благородно и прогресивно, той [Николай Хрелков] с пламенно негодувание реагираше на всяка неправда. ОФ, 1950, бр. 1854, 4.

3. Рядко. Олицетворен. Стара планина е одухотворена в родните песни и приказки. Й. Радичков и др., ГСП, 12.

Списък на думите по буква