ОДУХОТВОРЀНОСТ

ОДУХОТВОРЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от одухотворен. Майстор на формата, Лилиев е истински поет и всякакъв вид формализъм му е чужд. Математическата точност се превръща при него в артистична одухотвореност. Е. Каранфилов, Б III, 10. Под влиянието на това лице и на цялата личност, от която лъхаше одухотвореност и красота, тя [Ирина] усети, че се раждаше и почваше да живее отново. Д. Димов, Т, 667. Цялостният образ,.., пленява със своята поетична одухотвореност и чист идеализъм, със своята обаятелна женственост и простодушна наивност. Т, 1955, кн. 11, 14. Прехласна ме не толкова хубостта ѝ, а оная одухотвореност на чертите и приятният тембър на гласа ѝ. Й. Демирев и др., ОС, 15. В изкуството на артиста на пръв план изпъкват духовното и емоционалното,.. И това е най-сигурният белег за голямата артистичност и одухотвореност на изпълнението. ВН, 1960, бр. 2699, 1.

Списък на думите по буква