ОДУХОТВОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУХОТВОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; одухотворя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Придавам дух на нещо, правя нещо да бъде живо, изпълнено с вътрешен живот, да изразява вътрешен живот. Драгомир бе нисичък, с руси коси и сиви проницателни очи,.. Този поглед някак одухотворяваше бледото му лице. Сп. Кралевски, ВО, 109. Всеки предмет може да стане интересен, стига преподавателят да съумее да го оживи и одухотвори, т.е. да намери пътя и събуди любознателността на ученика. Ст. Грудев, ББ, 77-78. Очите ѝ излъчваха някакви топли пламъчета, чийто светлик одухотворяваше цялото ѝ същество. Кр. Григоров, Р, 93. // Придавам възвишеност на нещо; облагородявам, възвисявам. Само близкият човек,.., може да оживи, одухотвори средата, да даде красота на живота и поезия на нещата. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 108.

2. Приписвам на природата или животните висши психически качества, присъщи на човек; олицетворявам. В тази детинска епоха човек одухотворявал цялата природа. Във всяко дърво, във всеки извор,.., във всяко природно явление той виждал заселен по един дух. БР, 1931, кн. 6, 201. одухотворявям се, одухотворя се страд. Това вече не е обикновен кораб,.., цялата тая тъй известна и типична постройка изведнъж се одухотворява, изпъква един жив и цял организъм. Й. Йовков, Разк.III, 115. Строгите черти на лицето на Гошо Философа сега се одухотворяваха от дългия, прав нос и цялото му лице бе размисъл. Й. Гешев, ВТ, 121-122.