ОДЪЖДЯ̀ВАМ

ОДЪЖДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; одъждя̀, ‑ѝш, мин. св. одъждѝх, прич. мин. страд. одъждѐн, св., прех. Остар. Книж. Оросявам. Щом ги [растенията] росата одъжди, те пак са разкръвяват и изново възправят клюм‑

налите си върховце. Пч, 1871, кн.6, 84. одъждявам се, одъждя се страд.

ОДЪЖДЯ̀ВАМ СЕ несв.; одъждя̀ се св., непрех. Рядко. За време — ставам дъждовно, развалям се. Преди да си иде пролетта, времето се одъжди. Няколко дена наред се гласи за дъжд и се разваля. Ил. Волен, ДД, 77.

Списък на думите по буква