ОДЪНАД —Речник на българския език — алтернативна версия
ОДЪНА̀Д нареч. Диал. Оттатък, от другата страна; отвъд. Пливнала море широко, / на мермер камък станала. / Одънад платна белили. / Мария се провикнала. Нар. пес. СбВСтТ, 808. Па си пошли китени сватове, /../ преплавали тая бела Дунав, / та минали дор одънад Влашка, / та си ошли у латинска земя. Нар. пес. СбНУ ХLIII, 191.
— Други (диал.) форми: одънъ̀д, одона̀д, оданад.