О̀ДЪР

О̀ДЪР, ‑ът, ‑а, мн. о̀дри и (остар.) о̀дрове и о̀дъри, след числ. о̀дъра, м. Диал. 1. Просто легло от дъски, без табли; нар. Индже беше се затворил в чадъра си и,.., легна на одъра, постлан с овчи кожи, и се замисли. Й. Йовков, СЛ, 122. За кратко време тате скова от дъските на колибата широки одри в пруста, постла ги с рогозки, нареди сламените възглавници и те заприличаха на същински легла. Г. Белев, ПЕМ, 110. Посъветвал учителя той да си направи одър (нар, креват) от дървета и дъски. СбЦГМГ, 36. — Дигай се, дигай, дилбер, доста си спала, / доста си спала, болна лежала, / из тия соби, железни одри. Нар. пес., СбВСтТ, 834. Малка мома къща мела, / под одър се навела, / грабну ведра, та на вода. Нар. пес., СбВСтТ, 864. Обр. А няма никъде в света по-мека, / по-хубава постилка за човека / от одъра на родната земя. В. Раковски, ППС, 51.

2. В старите български къщи — издигнато място в одаята, при огнището, обковано, покрито с дъски, обикн. за спане. Завърнах се вкъщи и видях, че сме останали съвсем малко хора. Дървеният одър, на който спяхме, изведнъж се оказа голям. К. Калчев, ПИЖ, 108. Разпостлаха [момците] на одъра / козяци, губери, / възглавници край одъра, / сяка с шарки, гори. Ц. Гинчев, ДТ, 90. В някои къщи имало и одър — издигнато място в одаята, покрито с дъски, на което са спали. СбНУ ХLII, 33.

3. Разш. Издигнато от дъски или друг материал място край стена в стая, на чардак и другаде, което се застила и служи за сядане или спане; миндер. Седнал по обичая си по турски на одъра в одаята. Т. Жечев, БВ, 425. Околовръст стените имаше нисък одър. Ст. Загорчинов, ДП, 92. Слав скиташе из неговите села като апостол, спеше по дървените одъри в старите селски пивници. Д. Фучеджиев, Р, 81. Предната част на беседката, откъм водоскока, беше открита, а вътре беше запълнена от широк дъсчен одър, покрит открай докрай с протъркани рогозки. Д. Талев, ПК, 124.

4. Дъсчена скара или подигнато място на пода в обор, където лежи добитъкът, за да му е сухо. Старците спяха в малката стаичка до обора и през цялата нощ слушаха как воловете и кравите се чешеха с ожесточение, как се обръщаха с шум и как потропваха върху одъра. Г. Караславов, Т, 42. Дали не се е извърнала кравата в обора. Тя беше слабовата, понякога легнеше така, че се смъкнеше от одъра в ниското и юларът едва не я задушаваше. Кр. Григоров, ТГ, 45. // Навес, сушина, където има такава скара или подигнато място за лежане на добитъка. Отвън и около манастира са натрупани всевъзможни стопански постройки: фурна .. разни стрешини, одрове, загради и пр. Ив. Вазов, Съч. XV, 23.

5. Дъсчена широка лавица, скеле, стелаж за отглеждане на буби. Скелите или одровите требува да са тургат колкото е възможно близо до прозорците (пенджарите). З. Кнажески, ПРШ (превод), 53. Колкото растат, разреждат ги [бубите] на по-пространно място, като на широки дъсчани одрове или от пърти оплетени леси. Г. С. Раковски, П I, 65.

6. В старите български къщи — помещение на горен етаж, открито отпред, от което се влиза в другите стаи; трем, чардак, отвод. Той виждаше широк одър на горния етаж, клонете на стара лоза, обгърнали къщата. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. От пезула по малка дървена стълба се отива на одъра, направен и той, както и стълбата, от дебели дъбови дъски, останали от старата къща. Т. Влайков, Пр I, 2. Ние минахме първом две стълби, после още една, по-къса, която ни изведе на одъра отгоре на къщата. ССГ (превод), 21. Приемната се изпълни със хора — / със гости, с болни: не побра ги, та / полвината отвън на одъра оста. К. Христов, ЧБ, 402. Йозминка ми бе излела / на високине одрове, / на вараклъна джемове. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 105. Тръгнала е Мита / жълта пръст да копа, / къща да си лепи, / къща чардаклия, / одър пармаклия. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 283.

7. Дървена пейка покрай стената пред къща или друга постройка. Колата с голямо друскане и тряскане отмина нататък с пътника си,.., мина край едно турско кафене, с одрове на улицата, по които седяха турци и българи и влезна под голяма ханска порта с кафене отгоре. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 129. Заспала йе Мара, / пред амбар на одър, бре леле Маро. Нар. пес., СбНУ Х, 109.

8. Остар. Книж. Носилка, постелка. След туй, като дойде Исус в Йерусалим,.., изцери едного разслабенаго, който беше лежал трийсет и осем години при овчата къпалница. А той като дигна на плещи одъра си в съботен ден съблазняваше юдеите. Н. Михайловски, ССИ (превод), 119. И обтърчаха сичката оная страна и начнаха да приносат на одрове болните, дето чуеха, че е

там. Н. Рилски, НЗ (превод), 80. Наместо одъри и други постелки тук [в колибата] ще намерите рогозки и кожи от разни животни. С. Бобчев, ПОС (превод), 271.

9. Плетена от пръчки седалка за кола, каруца (Н. Геров, РБЯ III).

Бързам като вдовица на одър. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение за нещо, припирам за нещо да се свърши по-бързо. На смъртен одър съм. Книж. Умирам. Сестра му лежала на смъртен одър. Някаква болест я била повалила. Сл. Караславов, ИИТХ, 33. На смъртния си одър св. Методий заръча да изберат за негов наследник ученика му Горазда, който беше от Моравия. Р. Каролев, УБЧИ 18. Пуснали го (поканили Тарля) под одъра, той се качил на одъра. Разг. Неодобр. Употребява се за човек, на който е направена някаква отстъпка, а той се самозабравя и нахално се натрапва някъде или прекалява с исканията си, без да се съобразява с това, какво му е позволено.

Списък на думите по буква