ОДЪРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ДЪРЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от одър (в 1, 6 и 7 знач.). — А бе, кажи му да излезе за един час! — дума старецът и тупа с тояжката си по двора, отивайки към стълбиците, що водят на одърчето. Ив. Вазов, Съч. Х, 98. Кога дойдоха до одърчето пред къщните врата, той се качи на пармаклъка и хвана да се взира в нощния мрак. Ив. Вазов, СбНУ II, 62. Недялко се беше облегнал на дъсченото одърче край камината и хъркаше отдавна като заклан шопар. Ц. Гинчев, ГК, 101. След сутришний чай, когато докторът ме покани на одърчето над къщата.. — той пак се върна към предмета на нашия разговор. ССГ (превод), 54. Благой не можеше да се начуди и намае като глядаше, че ся готвеше едно малко одърче хубаво за него в хубава стая, той дето много години беше спал отгоре на слама. Й. Ненов, ЧГ (превод), 43.